враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
Jun 28, 2008, 7:21 AM

Нестинарски огън...

  Poetry
999 0 10

Нестинарски огън събужда нощта,

вик на птица разчупва простора.

От тревите към небето избухват звезди.

Жаравата сякаш въздъхва

и носи във себе си вик,

или спотаено обредно мълчание.

Не е нужно да си велик,

за да разбираш нейната тайна.

Просто трябва да вярваш,

че с любов ще взривиш самотата.

Да приемаш и болката и радостта

за живота си като отплата...

И тогава

ще тръгнеш по жаравата-път

и ще носиш в обвивка гореща

любовта и тъгата...

Нестинарският вик

със вечността ще те среща.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0