Нестинарски огън...
Нестинарски огън събужда нощта,
вик на птица разчупва простора.
От тревите към небето избухват звезди.
Жаравата сякаш въздъхва
и носи във себе си вик,
или спотаено обредно мълчание.
Не е нужно да си велик,
за да разбираш нейната тайна.
Просто трябва да вярваш,
че с любов ще взривиш самотата.
Да приемаш и болката и радостта
за живота си като отплата...
И тогава
ще тръгнеш по жаравата-път
и ще носиш в обвивка гореща
любовта и тъгата...
Нестинарският вик
със вечността ще те среща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
