28 июн. 2008 г., 07:21

Нестинарски огън... 

  Поэзия
893 0 10
Нестинарски огън събужда нощта,
вик на птица разчупва простора.
От тревите към небето избухват звезди.
Жаравата сякаш въздъхва
и носи във себе си вик,
или спотаено обредно мълчание.
Не е нужно да си велик,
за да разбираш нейната тайна.
Просто трябва да вярваш,
че с любов ще взривиш самотата.
Да приемаш и болката и радостта
за живота си като отплата... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Все права защищены

Предложения
: ??:??