11 dic 2007, 8:28

Нетърпение

  Poesía » Civil
922 0 5
Чакам да се върна в моя малък град.
Защо ли? Кой е там, за да ме посрещне?!
По душа съм старец, външно - млад.
Но знам, че и от мен има  по-грешни.

Бързам в моя град да се завърна.
Но какво ще видя, освен същата бездушна кал?
Дали ще съм спокоен, ако надзърна
в очите на хората?
Не мога!
Покрити са с кал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, това е моментно, много моентно. Има и светли, но когато калта е много е трудно да ги различиш.
  • Поздрав за стиха Явор.
    ЗА мен усещането от завръщането в родния град е велико, върпеки че не отсъствам често.
  • Ех...момче...натъжи ме...
    Върни се , ще видиш , че по хубаво
    от родното място няма...с обич за теб.
  • Всички ли?
    Поздрав!
  • Браво!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...