11.12.2007 г., 8:28

Нетърпение

919 0 5
Чакам да се върна в моя малък град.
Защо ли? Кой е там, за да ме посрещне?!
По душа съм старец, външно - млад.
Но знам, че и от мен има  по-грешни.

Бързам в моя град да се завърна.
Но какво ще видя, освен същата бездушна кал?
Дали ще съм спокоен, ако надзърна
в очите на хората?
Не мога!
Покрити са с кал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, това е моментно, много моентно. Има и светли, но когато калта е много е трудно да ги различиш.
  • Поздрав за стиха Явор.
    ЗА мен усещането от завръщането в родния град е велико, върпеки че не отсъствам често.
  • Ех...момче...натъжи ме...
    Върни се , ще видиш , че по хубаво
    от родното място няма...с обич за теб.
  • Всички ли?
    Поздрав!
  • Браво!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...