Dec 11, 2007, 8:28 AM

Нетърпение

  Poetry » Civic
920 0 5
Чакам да се върна в моя малък град.
Защо ли? Кой е там, за да ме посрещне?!
По душа съм старец, външно - млад.
Но знам, че и от мен има  по-грешни.

Бързам в моя град да се завърна.
Но какво ще видя, освен същата бездушна кал?
Дали ще съм спокоен, ако надзърна
в очите на хората?
Не мога!
Покрити са с кал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • О, това е моментно, много моентно. Има и светли, но когато калта е много е трудно да ги различиш.
  • Поздрав за стиха Явор.
    ЗА мен усещането от завръщането в родния град е велико, върпеки че не отсъствам често.
  • Ех...момче...натъжи ме...
    Върни се , ще видиш , че по хубаво
    от родното място няма...с обич за теб.
  • Всички ли?
    Поздрав!
  • Браво!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...