11 дек. 2007 г., 08:28

Нетърпение

923 0 5
Чакам да се върна в моя малък град.
Защо ли? Кой е там, за да ме посрещне?!
По душа съм старец, външно - млад.
Но знам, че и от мен има  по-грешни.

Бързам в моя град да се завърна.
Но какво ще видя, освен същата бездушна кал?
Дали ще съм спокоен, ако надзърна
в очите на хората?
Не мога!
Покрити са с кал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, това е моментно, много моентно. Има и светли, но когато калта е много е трудно да ги различиш.
  • Поздрав за стиха Явор.
    ЗА мен усещането от завръщането в родния град е велико, върпеки че не отсъствам често.
  • Ех...момче...натъжи ме...
    Върни се , ще видиш , че по хубаво
    от родното място няма...с обич за теб.
  • Всички ли?
    Поздрав!
  • Браво!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...