11 дек. 2007 г., 08:28

Нетърпение

926 0 5
Чакам да се върна в моя малък град.
Защо ли? Кой е там, за да ме посрещне?!
По душа съм старец, външно - млад.
Но знам, че и от мен има  по-грешни.

Бързам в моя град да се завърна.
Но какво ще видя, освен същата бездушна кал?
Дали ще съм спокоен, ако надзърна
в очите на хората?
Не мога!
Покрити са с кал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, това е моментно, много моентно. Има и светли, но когато калта е много е трудно да ги различиш.
  • Поздрав за стиха Явор.
    ЗА мен усещането от завръщането в родния град е велико, върпеки че не отсъствам често.
  • Ех...момче...натъжи ме...
    Върни се , ще видиш , че по хубаво
    от родното място няма...с обич за теб.
  • Всички ли?
    Поздрав!
  • Браво!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....