Неутешимо е…
И неразбираемо…
Моята анти-поезия се гърчи
и стърже по калдъръмите
на отдавна познатия път
на Мълчанието някак
неутешимо и неразбираемо…
Думите никога не стигат,
за да си кажем колко празни сме…
Още многоточия!
Дайте ми още многоточия!
Нима дъждът не е като стар Познайник…? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.