Неутешимо
Неутешимо е…
И неразбираемо…
Моята анти-поезия се гърчи
и стърже по калдъръмите
на отдавна познатия път
на Мълчанието някак
неутешимо и неразбираемо…
Думите никога не стигат,
за да си кажем колко празни сме…
Още многоточия!
Дайте ми още многоточия!
Нима дъждът не е като стар Познайник…?
Неутешимо е и неразбираемо,
защото винаги завръщам се
там, откъде съм започнал…
(Твърде отдавна, за да кажа кога…)
Нима дъждът не е като добър Закрилник,
предпазва ме от себе си?
Моята анти-поезия…
Под звуците на чужди думи…
А Някога ги мислехме за наши…
Неутешимо е…
И неразбираемо…
Няма кой да утешаваме…
© Питър Хайнрих All rights reserved.
