cheshire_cat (Питър Хайнрих)
238 68
19 мая 2007 г., 14:11

Неутешимо 

  Поэзия
684 0 3

Неутешимо е…
И неразбираемо…
Моята анти-поезия се гърчи
и стърже по калдъръмите
на отдавна познатия път
на Мълчанието някак
неутешимо и неразбираемо…

Думите никога не стигат,
за да си кажем колко празни сме…

Още многоточия!
Дайте ми още многоточия!

Нима дъждът не е като стар Познайник…?

Неутешимо е и неразбираемо,
защото винаги завръщам се
там, откъде съм започнал…
(Твърде отдавна, за да кажа кога…)

Нима дъждът не е като добър Закрилник,
предпазва ме от себе си?

Моята анти-поезия…
Под звуците на чужди думи…
А Някога ги мислехме за наши…
Неутешимо е…
И неразбираемо…
Няма кой да утешаваме…

© Питър Хайнрих Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??