5 may 2010, 10:37

Невеста на вятъра

1K 0 1

                Невеста на вятъра

 

Върви си, Болко, с вятъра безумен,

разрошващ нейните коси.

Бърви си с устните неизцелуван,

със парещите във снега сълзи...

 

Иди при нея. Той сега копнее

в обятията си с любов да я държи.

Върви при нея и дано успееш

да я прегърнеш, та да го боли...

 

Стисни я силно в своите прегръдки,

понеси я върху своите криле.

Нека я ревнува той насила,

ревността далеч от нея да го отведе.

 

Направи я невеста на вятъра,

да не може от него той да я спаси.

Нека страда  за това, че няма я,

щом със нея той ме замени...

 

Вятърът ще я обича силно.

Болко, моля те, на него я дай!

Нека обичта му, за нея отронена,

да чертае любовния край!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еви димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...