Невеста на вятъра
Върви си, Болко, с вятъра безумен,
разрошващ нейните коси.
Бърви си с устните неизцелуван,
със парещите във снега сълзи...
Иди при нея. Той сега копнее
в обятията си с любов да я държи.
Върви при нея и дано успееш
да я прегърнеш, та да го боли...
Стисни я силно в своите прегръдки,
понеси я върху своите криле.
Нека я ревнува той насила, ...