tomijery96 (Еви димитрова) tomijery96 (Еви димитрова)
13
May 5, 2010, 10:37 AM

Невеста на вятъра

  Poetry » Love
1K 0 1

                Невеста на вятъра

 

Върви си, Болко, с вятъра безумен,

разрошващ нейните коси.

Бърви си с устните неизцелуван,

със парещите във снега сълзи...

 

Иди при нея. Той сега копнее

в обятията си с любов да я държи.

Върви при нея и дано успееш

да я прегърнеш, та да го боли...

 

Стисни я силно в своите прегръдки,

понеси я върху своите криле.

Нека я ревнува той насила,

ревността далеч от нея да го отведе.

 

Направи я невеста на вятъра,

да не може от него той да я спаси.

Нека страда  за това, че няма я,

щом със нея той ме замени...

 

Вятърът ще я обича силно.

Болко, моля те, на него я дай!

Нека обичта му, за нея отронена,

да чертае любовния край!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еви димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0