Невеста на вятъра

Върви си, Болко, с вятъра безумен,

разрошващ нейните коси.

Бърви си с устните неизцелуван,

със парещите във снега сълзи...

Иди при нея. Той сега копнее

в обятията си с любов да я държи.

Върви при нея и дано успееш

да я прегърнеш, та да го боли...

Стисни я силно в своите прегръдки,

понеси я върху своите криле.

Нека я ревнува той насила,

ревността далеч от нея да го отведе.

Направи я невеста на вятъра,

да не може от него той да я спаси.

Нека страда  за това, че няма я,

щом със нея той ме замени...

Вятърът ще я обича силно.

Болко, моля те, на него я дай!

Нека обичта му, за нея отронена,

да чертае любовния край!