Невеста на вятъра
Невеста на вятъра
Върви си, Болко, с вятъра безумен,
разрошващ нейните коси.
Бърви си с устните неизцелуван,
със парещите във снега сълзи...
Иди при нея. Той сега копнее
в обятията си с любов да я държи.
Върви при нея и дано успееш
да я прегърнеш, та да го боли...
Стисни я силно в своите прегръдки,
понеси я върху своите криле.
Нека я ревнува той насила,
ревността далеч от нея да го отведе.
Направи я невеста на вятъра,
да не може от него той да я спаси.
Нека страда за това, че няма я,
щом със нея той ме замени...
Вятърът ще я обича силно.
Болко, моля те, на него я дай!
Нека обичта му, за нея отронена,
да чертае любовния край!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еви димитрова Все права защищены
