Невидим

7 ene 2020, 7:04

Poesía

568 1 3

Напред, астронавте, превземай всемира...

Да не трепне ни мускул по мъжко лице.

Под твоя скафандър трепти и пулсира

и моето буйно, непокорно сърце.

Лети и за двама ни към пътя млечен,

греби и за двама ни от вечността,

предай на звездите привета далечен,

докато притегля ме в плен тленността.

Земята под теб се синее и свети,

аз невидим съм в малкия ни тренажор.

Дано в орбитите на чужди планети

да долавяш дъха и на своя дубльор.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

svetlitschka (Светличка)

2020-02-17T12:58:59+02:00

Хубаво е да ви видя при "Невидим".
Пожелавам ви вдъхновение!
ИнаКалина

2020-01-07T17:56:19+02:00

Това е духът ти Светулка - невидим, а лети за двама!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2020-01-07T16:25:31+02:00

Браво, Светулке! Хубав ритмичен стих си сътворила! Поздравления!