Напред, астронавте, превземай всемира...
Да не трепне ни мускул по мъжко лице.
Под твоя скафандър трепти и пулсира
и моето буйно, непокорно сърце.
Лети и за двама ни към пътя млечен,
греби и за двама ни от вечността,
предай на звездите привета далечен,
докато притегля ме в плен тленността.
Земята под теб се синее и свети,
аз невидим съм в малкия ни тренажор.
Дано в орбитите на чужди планети
да долавяш дъха и на своя дубльор.
© Светличка All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
