Jan 7, 2020, 7:04 AM

Невидим

  Poetry
755 1 3

 

Напред, астронавте, превземай всемира...

Да не трепне ни мускул по мъжко лице.

Под твоя скафандър трепти и пулсира

и моето буйно, непокорно сърце.

 

Лети и за двама ни към пътя млечен,

греби и за двама ни от вечността,

предай на звездите привета далечен,

докато притегля ме в плен тленността.

 

Земята под теб се синее и свети,

аз невидим съм в малкия ни тренажор.

Дано в орбитите на чужди планети

да долавяш дъха и на своя дубльор.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...