Сред мъртвото вълнение на дните
живее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му единствен лек.
Ще го отминете съвсем безстрастно.
Невидим фар в студената тълпа,
душата му ще търси съпричастност
под златен октомврийски листопад.
Но са задънени последните пътеки.
В полегналите кладенци с мечти
засажда той надеждите си леки,
за да поникнат, с тях да полети, ...