Невидим фар в студената тълпа
Сред мъртвото вълнение на дните
живее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му единствен лек.
Ще го отминете съвсем безстрастно.
Невидим фар в студената тълпа,
душата му ще търси съпричастност
под златен октомврийски листопад.
Но са задънени последните пътеки.
В полегналите кладенци с мечти
засажда той надеждите си леки,
за да поникнат, с тях да полети,
последен лъч на звездното пространство,
над себе си - над цялата земя...
превърнат в дух неистово да странства,
сърфист на гаснещата светлина.
Сред мъртвото вълнение на дните
живее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му последен лек!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
