Nov 15, 2022, 3:15 PM  

Невидим фар в студената тълпа

  Poetry
548 14 14

Сред мъртвото вълнение на дните

живее той - самотният човек.

Прегърнал сянката си, с нея скита -

за самотата му единствен лек.

 

Ще го отминете съвсем безстрастно.

Невидим фар в студената тълпа,

душата му ще търси съпричастност

под златен октомврийски листопад.

 

Но са задънени последните пътеки.

В полегналите кладенци с мечти

засажда той надеждите си леки,

за да поникнат, с тях да полети,

 

последен лъч на звездното пространство,

над себе си - над цялата земя...

превърнат в дух неистово да странства,

сърфист на гаснещата светлина.

 

Сред мъртвото вълнение на дните

живее той - самотният човек.

Прегърнал сянката си, с нея скита -

за самотата му последен лек!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...