Невидим фар в студената тълпа
Сред мъртвото вълнение на дните
живее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му единствен лек.
Ще го отминете съвсем безстрастно.
Невидим фар в студената тълпа,
душата му ще търси съпричастност
под златен октомврийски листопад.
Но са задънени последните пътеки.
В полегналите кладенци с мечти
засажда той надеждите си леки,
за да поникнат, с тях да полети,
последен лъч на звездното пространство,
над себе си - над цялата земя...
превърнат в дух неистово да странства,
сърфист на гаснещата светлина.
Сред мъртвото вълнение на дните
живее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му последен лек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
