22 oct 2019, 21:48

Невидима пътека

  Poesía » Otra
1.3K 3 7

Животът ни е невидима пътека 

по, която вървим със затворени очи. 

Краят ѝ къде ще бъде 

единство Бог ще отреди. 

 

Понякога стъпвайки по нея 

усещаш неземен аромат, 

слънчеви лъчи те греят, 

птичи песни, детски смях. 

 

Друг път камък ще те спъне 

и болка силна в наранените нозе. 

Стискаш зъби и катериш, 

преодоляваш всичко със сърце. 

 

И ето... пропаст! Падаш и потъваш! 

Опитваш да се задържиш. 

Скалата хващаш, пак се плъзгаш, 

но пътя не изпускаш от очи. 

 

А дъното на пропастта се вижда! 

Сълзи се леят - море си направи! 

Доплувай, намери си сламка! 

Да бъдеш победена откажи! 

 

06.07.2019г.

Кети Колева 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Ники!
  • Прочетох с удоволствие!
    Браво Кети!
  • Благодаря ви момичета!
  • Ангелче, целта на коментара ми не беше да те засегна. Дори не ми е минало през ума иначе нямаше да го напиша. Просто споделих, че дори и да не са интересни битките не трябва да се предаваме.
    Благодаря за коментара и на теб, Младене!
    Усмихнат да е денят ви!
  • Слепци сме за "невидимата пътека" на живота. Затова по нея "вървим със затворени очи".

    "Понякога стъпвайки по нея
    усещаш неземен аромат,
    слънчеви лъчи те греят,
    птичи песни, детски смях.
    ...А дъното на пропастта се вижда!
    Сълзи се леят - море си направи!
    Доплувай, намери си сламка!
    Да бъдеш победена откажи!"

    Впечатляващи и замислящи редове. Поздравление, Кети!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...