Невидима пътека
Животът ни е невидима пътека
по, която вървим със затворени очи.
Краят ѝ къде ще бъде
единство Бог ще отреди.
Понякога стъпвайки по нея
усещаш неземен аромат,
слънчеви лъчи те греят,
птичи песни, детски смях.
Друг път камък ще те спъне
и болка силна в наранените нозе.
Стискаш зъби и катериш,
преодоляваш всичко със сърце.
И ето... пропаст! Падаш и потъваш!
Опитваш да се задържиш.
Скалата хващаш, пак се плъзгаш,
но пътя не изпускаш от очи.
А дъното на пропастта се вижда!
Сълзи се леят - море си направи!
Доплувай, намери си сламка!
Да бъдеш победена откажи!
06.07.2019г.
Кети Колева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кети Колева Все права защищены
