22.10.2019 г., 21:48

Невидима пътека

1.3K 3 7

Животът ни е невидима пътека 

по, която вървим със затворени очи. 

Краят ѝ къде ще бъде 

единство Бог ще отреди. 

 

Понякога стъпвайки по нея 

усещаш неземен аромат, 

слънчеви лъчи те греят, 

птичи песни, детски смях. 

 

Друг път камък ще те спъне 

и болка силна в наранените нозе. 

Стискаш зъби и катериш, 

преодоляваш всичко със сърце. 

 

И ето... пропаст! Падаш и потъваш! 

Опитваш да се задържиш. 

Скалата хващаш, пак се плъзгаш, 

но пътя не изпускаш от очи. 

 

А дъното на пропастта се вижда! 

Сълзи се леят - море си направи! 

Доплувай, намери си сламка! 

Да бъдеш победена откажи! 

 

06.07.2019г.

Кети Колева 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Ники!
  • Прочетох с удоволствие!
    Браво Кети!
  • Благодаря ви момичета!
  • Ангелче, целта на коментара ми не беше да те засегна. Дори не ми е минало през ума иначе нямаше да го напиша. Просто споделих, че дори и да не са интересни битките не трябва да се предаваме.
    Благодаря за коментара и на теб, Младене!
    Усмихнат да е денят ви!
  • Слепци сме за "невидимата пътека" на живота. Затова по нея "вървим със затворени очи".

    "Понякога стъпвайки по нея
    усещаш неземен аромат,
    слънчеви лъчи те греят,
    птичи песни, детски смях.
    ...А дъното на пропастта се вижда!
    Сълзи се леят - море си направи!
    Доплувай, намери си сламка!
    Да бъдеш победена откажи!"

    Впечатляващи и замислящи редове. Поздравление, Кети!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...