Животът ни е невидима пътека
по, която вървим със затворени очи.
Краят ѝ къде ще бъде
единство Бог ще отреди.
Понякога стъпвайки по нея
усещаш неземен аромат,
слънчеви лъчи те греят,
птичи песни, детски смях.
Друг път камък ще те спъне
и болка силна в наранените нозе.
Стискаш зъби и катериш,
преодоляваш всичко със сърце. ...