4 abr 2024, 7:57

Така живеем в махалата

724 1 5

Една каинска душа

стаена стои в човека,

с любопитството си тя

изяжда го полека.

 

За нея дискретността е кът!

Ето, за кой ли път,

комшийката зад шпионката души,

като пеленги наострила уши.

 

Другата, там зад пердето,

наблюдава, крие си лицето,

подготвя своята програма

за махленската седянка от зарана.

 

Третата е ухо на МВР-то,

изпълнява ролята на мекерето,

тайно, без да е прието,

в саксийка сложила е СРС-то.

 

Така живеем в махалата -

под кръстосан огън над главата,

а в ефира тихо се шепти,

зарад невидимите наоколо уши!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Валя, така беше, но жалкото е, че някои млади, неизпитали тормоза на онова време, приказват врели-некипели колко е било хубаво под въздействието на своите баба и дядо естествено. Благодаря за коментара, Валя. Бъди жива и здрава!
  • Баш така си беше. Шепнехме си вицовете под сурдинка и нямаше как да знаеш някой дали не е доносник.
  • Така беше, Юри. Бяхме наредени Човек, доносник, Човек, доносник, както се казва в един филм на Тодор Колев. Безжичен, ти си написал точно и ясно това, което се иска от мене. Благодаря ви за коментарите! Бъдете живи и здрави!
  • Идеята е много точна!
    Има малка неточност - "като пеленги наострила уши".
    Пеленгът е посока (от която идва излъчването, което се засича от пеленгатор) или ъгъл към даден излъчващ обект, когато се отчита се отчита спрямо севера. Може би си имал предвид точно радиопеленгатор (radio direction finder). Но с "пеленгатор" се губи ритъмът. Има и механични пеленгатори, например на някои компаси. Те не действат на излъчване, а отчитат оптично даден ъгъл към обект.
  • Едно време беше по-лошо, Никола, доносниците бяха навсякъде! 👍

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...