Apr 4, 2024, 7:57 AM

Така живеем в махалата

725 1 5

Една каинска душа

стаена стои в човека,

с любопитството си тя

изяжда го полека.

 

За нея дискретността е кът!

Ето, за кой ли път,

комшийката зад шпионката души,

като пеленги наострила уши.

 

Другата, там зад пердето,

наблюдава, крие си лицето,

подготвя своята програма

за махленската седянка от зарана.

 

Третата е ухо на МВР-то,

изпълнява ролята на мекерето,

тайно, без да е прието,

в саксийка сложила е СРС-то.

 

Така живеем в махалата -

под кръстосан огън над главата,

а в ефира тихо се шепти,

зарад невидимите наоколо уши!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, Валя, така беше, но жалкото е, че някои млади, неизпитали тормоза на онова време, приказват врели-некипели колко е било хубаво под въздействието на своите баба и дядо естествено. Благодаря за коментара, Валя. Бъди жива и здрава!
  • Баш така си беше. Шепнехме си вицовете под сурдинка и нямаше как да знаеш някой дали не е доносник.
  • Така беше, Юри. Бяхме наредени Човек, доносник, Човек, доносник, както се казва в един филм на Тодор Колев. Безжичен, ти си написал точно и ясно това, което се иска от мене. Благодаря ви за коментарите! Бъдете живи и здрави!
  • Идеята е много точна!
    Има малка неточност - "като пеленги наострила уши".
    Пеленгът е посока (от която идва излъчването, което се засича от пеленгатор) или ъгъл към даден излъчващ обект, когато се отчита се отчита спрямо севера. Може би си имал предвид точно радиопеленгатор (radio direction finder). Но с "пеленгатор" се губи ритъмът. Има и механични пеленгатори, например на някои компаси. Те не действат на излъчване, а отчитат оптично даден ъгъл към обект.
  • Едно време беше по-лошо, Никола, доносниците бяха навсякъде! 👍

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...