4.04.2024 г., 7:57

Така живеем в махалата

713 1 5

Една каинска душа

стаена стои в човека,

с любопитството си тя

изяжда го полека.

 

За нея дискретността е кът!

Ето, за кой ли път,

комшийката зад шпионката души,

като пеленги наострила уши.

 

Другата, там зад пердето,

наблюдава, крие си лицето,

подготвя своята програма

за махленската седянка от зарана.

 

Третата е ухо на МВР-то,

изпълнява ролята на мекерето,

тайно, без да е прието,

в саксийка сложила е СРС-то.

 

Така живеем в махалата -

под кръстосан огън над главата,

а в ефира тихо се шепти,

зарад невидимите наоколо уши!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Валя, така беше, но жалкото е, че някои млади, неизпитали тормоза на онова време, приказват врели-некипели колко е било хубаво под въздействието на своите баба и дядо естествено. Благодаря за коментара, Валя. Бъди жива и здрава!
  • Баш така си беше. Шепнехме си вицовете под сурдинка и нямаше как да знаеш някой дали не е доносник.
  • Така беше, Юри. Бяхме наредени Човек, доносник, Човек, доносник, както се казва в един филм на Тодор Колев. Безжичен, ти си написал точно и ясно това, което се иска от мене. Благодаря ви за коментарите! Бъдете живи и здрави!
  • Идеята е много точна!
    Има малка неточност - "като пеленги наострила уши".
    Пеленгът е посока (от която идва излъчването, което се засича от пеленгатор) или ъгъл към даден излъчващ обект, когато се отчита се отчита спрямо севера. Може би си имал предвид точно радиопеленгатор (radio direction finder). Но с "пеленгатор" се губи ритъмът. Има и механични пеленгатори, например на някои компаси. Те не действат на излъчване, а отчитат оптично даден ъгъл към обект.
  • Едно време беше по-лошо, Никола, доносниците бяха навсякъде! 👍

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...