Около мен навърташ се ти.
Най-невинно със мен чатиш си.
Знаем границата, но сякаш подсъзнателно надяваме се, че нещо ще се промени.
Аз, ти. Видя ли те, изпитвам срам
и сякаш като малко дете
усмивка изгрява на моето лице.
Как да го опиша, аз не знам.
Но щом остана насаме със своята фантазия,
устните ти изпивам и притскам се в теб.
Отптаеям покана, Ела!
Имам нужда от теб сега на някои места.
Сдържам се. Едниственото от всичко това,
за поправяне оставам само аз. Майсторе!
© Въображение Todos los derechos reservados