4.05.2020 г., 7:47

Невинна закачка

1.4K 0 0

Около мен навърташ се ти.

Най-невинно със мен чатиш си.

Знаем границата, но сякаш подсъзнателно надяваме се, че нещо ще се промени.

Аз, ти. Видя ли те, изпитвам срам

и сякаш като малко дете 

усмивка изгрява на моето лице.

Как да го опиша, аз не знам.

Но щом остана насаме със своята фантазия,

устните ти изпивам и притскам се в теб.

Отптаеям покана, Ела!

Имам нужда от теб сега на някои места.

Сдържам се. Едниственото от всичко това,

за поправяне оставам само аз. Майсторе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...