4.05.2020 г., 7:47

Невинна закачка

1.4K 0 0

Около мен навърташ се ти.

Най-невинно със мен чатиш си.

Знаем границата, но сякаш подсъзнателно надяваме се, че нещо ще се промени.

Аз, ти. Видя ли те, изпитвам срам

и сякаш като малко дете 

усмивка изгрява на моето лице.

Как да го опиша, аз не знам.

Но щом остана насаме със своята фантазия,

устните ти изпивам и притскам се в теб.

Отптаеям покана, Ела!

Имам нужда от теб сега на някои места.

Сдържам се. Едниственото от всичко това,

за поправяне оставам само аз. Майсторе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...