Около мен навърташ се ти.

Най-невинно със мен чатиш си.

Знаем границата, но сякаш подсъзнателно надяваме се, че нещо ще се промени.

Аз, ти. Видя ли те, изпитвам срам

и сякаш като малко дете 

усмивка изгрява на моето лице.

Как да го опиша, аз не знам.

Но щом остана насаме със своята фантазия,

устните ти изпивам и притскам се в теб.

Отптаеям покана, Ела!

Имам нужда от теб сега на някои места.

Сдържам се. Едниственото от всичко това,

за поправяне оставам само аз. Майсторе!