И колко много истини изписах,
и всяка беше птица и дъга.
Накрая поумнях и те залисах,
с: Не те обичам! Лъжех, на шега...
Ловецът в теб дали се амбицира,
успешно се преструвах, на сърна.
В очите ми момичето умира,
от стих и болка ражда се жена.
Тъгата ми е роклята любима,
на капчици от топъл летен дъжд.
Обикна ли ме, зло необходимо?
Невинността живее по веднъж.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Моят начин да се шегувам е да казвам истината. Това са най-смешните шеги на света »