Невинността живее по веднъж.
И колко много истини изписах,
и всяка беше птица и дъга.
Накрая поумнях и те залисах,
с: Не те обичам! Лъжех, на шега...
Ловецът в теб дали се амбицира,
успешно се преструвах, на сърна.
В очите ми момичето умира,
от стих и болка ражда се жена.
Тъгата ми е роклята любима,
на капчици от топъл летен дъжд.
Обикна ли ме, зло необходимо?
Невинността живее по веднъж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
