Oct 20, 2019, 6:35 AM  

Невинността живее по веднъж. 

  Poetry » Other
1091 3 8


И колко много истини изписах,
и всяка беше птица и дъга.
Накрая поумнях и те залисах,
с: Не те обичам! Лъжех, на шега...

Ловецът в теб дали се амбицира,
успешно се преструвах, на сърна.
В очите ми момичето умира,
от стих и болка ражда се жена.

Тъгата ми е роклята любима,
на капчици от топъл летен дъжд.
Обикна ли ме, зло необходимо?
Невинността живее по веднъж.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??