И колко много истини изписах,
и всяка беше птица и дъга.
Накрая поумнях и те залисах,
с: Не те обичам! Лъжех, на шега...
Ловецът в теб дали се амбицира,
успешно се преструвах, на сърна.
В очите ми момичето умира,
от стих и болка ражда се жена.
Тъгата ми е роклята любима,
на капчици от топъл летен дъжд.
Обикна ли ме, зло необходимо?
Невинността живее по веднъж.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
The work is a contestant:
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
