Невярване
Аз не вярвам, че твоите длани са празни,
а усмивката ти е нарисувана;
и че мислите ти неспирно треперят, треперят,
а страхът ти в сърцето бушува.
Ако скришом във джоба броеше парите,
със които да купиш измама,
как тогава да чакам от теб да ми кажеш:
“Да опитаме може би двама”?
Не, не вярвам, че твойто сърце е отплавало
във безбрежната шир на тъгата
и че твойта душа е отдавна забравила
как да бъде със Бога богата.
Ако твоята вяра и сила ги нямаш,
разпилени в космични мащаби,
как тогава да чакам, че ще направиш
със мене най-важното плаване?
Как тогава изобщо да правя кроежи,
да планирам живот и след него,
как да раждам деца и цветя да отглеждам,
как да седна да пиша поеми?
Как изобщо тогава да се надявам,
че времето ще ни лекува?
Ако не вярвах толкова силно, приятелю,
щях просто да се сбогувам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
Прекрасно!
