670301 (Павлина Гатева)
1387 361
12 мая 2009 г., 16:54  

Невярване 

  Поэзия » Любовная
666 0 7

Аз не вярвам, че твоите длани са празни,
а усмивката ти е нарисувана;
и че мислите ти неспирно треперят, треперят,
а страхът ти в сърцето бушува.
Ако скришом във джоба броеше парите,
със които да купиш измама,
как тогава да чакам от теб да ми кажеш:
“Да опитаме може би двама”?

Не, не вярвам, че твойто сърце е отплавало
във безбрежната шир на тъгата
и че твойта душа е отдавна забравила
как да бъде със Бога богата.
Ако твоята вяра и сила ги нямаш,
разпилени в космични мащаби,
как тогава да чакам, че ще направиш
със мене най-важното плаване?

Как тогава изобщо да правя кроежи,
да планирам живот и след него,
как да раждам деца и цветя да отглеждам,
как да седна да пиша поеми?
Как изобщо тогава да се надявам,

че времето ще ни лекува?
Ако не вярвах толкова силно, приятелю,
щях просто да се сбогувам.

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??