Аз не вярвам, че твоите длани са празни,
а усмивката ти е нарисувана;
и че мислите ти неспирно треперят, треперят,
а страхът ти в сърцето бушува.
Ако скришом във джоба броеше парите,
със които да купиш измама,
как тогава да чакам от теб да ми кажеш:
“Да опитаме може би двама”?
Не, не вярвам, че твойто сърце е отплавало
във безбрежната шир на тъгата
и че твойта душа е отдавна забравила
как да бъде със Бога богата. ...