24 may 2008, 18:08

Невъзможие 

  Poesía » De amor
1208 0 22
Скованата усмивка на лицето ти
е везана с клиширани нюанси.
Очите ти, очите ти - умиращи,
а в тях така несбъднати каданси
до днес пресичат моето спокойствие,
кошмар са на заспало вдъхновение...
и мира не ми дават, Невъзможие,
защо открадна моето търпение?
Кога последно плаках със сълзите си
и пишех редове без удивителни?
Защо осъмвах в твоето преддверие,
забравила за думите язвителни,
които се разбиваха на късове
в момента, щом въздъхнеш върху устните.
А аз след триумфалното безсилие
безгласно изкрещявах... като лудите.
Но днес съм аз, до болка безкомпромисна,
с поредна бяла страница... прелиствам те.
Сега е тихо... тихо, Невъзможие...
Усещаш ли? Отчайващо сами сме.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Усещам ...., да ...,усещам и болката в душата си , когато те чета и ...емоцията , която ме връхлита ....!!!....защото наистина понякога любовта е НЕВЪЗМОЖИЕ....!!
  • "Кога последно плаках със сълзите си
    и пишех редове без удивителни?"

    "Сега е тихо... тихо, Невъзможие...
    Усещаш ли? Отчайващо сами сме."

    Понякога задавяш със стихове,много емоция има в тях!
    Поздрави!
  • Този стих съм го пропуснала, Креми!
    Но сега го прочетох пет пъти!
    Убийствено добър, както и останалите твои!
    Прегръщам те!
  • ..."Кога последно плаках със сълзите си
    и пишех редове без удивителни?"...
    Когато написа... "Бар НАДЕЖДА" !!! ... и създаде суматоха хахахха... помниш ли?!... беше отдавна
  • Кремсън...тук бях позалипсвала...
    Абе и ти си невъзможие като се покриеш!
    Великолепен стих!
  • Великолепие!Ти си невероятна!
  • Благодаря за вниманието!!!
  • Лелееее...
    този стих е страхотен!
  • Невероятен, много силен стих! Поздрави, Кремена!
  • незабравим стил!
  • Незабравима си...
    с обич за теб.
  • Остави ме без дъх!Невероятно въздействие!Прегръдка за теб!
  • "Но днес съм аз, до болка безкомпромисна,
    с поредна бяла страница... прелиствам те.
    Сега е тихо... тихо, Невъзможие...
    Усещаш ли? Отчайващо сами сме."

    !!!
  • За първи,дано не за последен,път някой ме докосна.Браво!!! Не съм го очаквал.За първи път някои със стил и душа.Дано си щастлива
  • "Но днес съм аз, до болка безкомпромисна,
    с поредна бяла страница... прелиствам те.
    Сега е тихо... тихо, Невъзможие..."
    Усещам всеки твои ред в душата си!

  • "Усещаш ли? Отчайващо сами сме."
    На последния ред спрях да дишам!!!
    Браво, Креми!
  • Перфектно!!!
  • Кремсън, изключителен стих! Трепач!!!
    Определено един от най-добрите ти!

    AVE

  • "Сега е тихо...тихо,Невъзможие...
    Усещаш ли? Отчайващо сами сме"
    Ти си невероятна!
  • Когато си отива любовта!
    Уловен момент. Вълнуващо предаден.
    Познато - на всеки, който е обичал...
    Поздрави, Незабравима!
    И честит Празник!
  • Невъзможно... силно и... разбиващо!
    Много-много!
  • Сега е тихо... тихо, Невъзможие...
    Усещаш ли? Отчайващо сами сме.
    !!!
Propuestas
: ??:??