Скованата усмивка на лицето ти
е везана с клиширани нюанси.
Очите ти, очите ти - умиращи,
а в тях така несбъднати каданси
до днес пресичат моето спокойствие,
кошмар са на заспало вдъхновение...
и мира не ми дават, Невъзможие,
защо открадна моето търпение?
Кога последно плаках със сълзите си
и пишех редове без удивителни?
Защо осъмвах в твоето преддверие,
забравила за думите язвителни, ...