Невъзможие
1.4K
0
22
Скованата усмивка на лицето ти
е везана с клиширани нюанси.
Очите ти, очите ти - умиращи,
а в тях така несбъднати каданси
до днес пресичат моето спокойствие,
кошмар са на заспало вдъхновение...
и мира не ми дават, Невъзможие,
защо открадна моето търпение?
Кога последно плаках със сълзите си
и пишех редове без удивителни?
Защо осъмвах в твоето преддверие,
забравила за думите язвителни,
които се разбиваха на късове
в момента, щом въздъхнеш върху устните.
А аз след триумфалното безсилие
безгласно изкрещявах... като лудите.
Но днес съм аз, до болка безкомпромисна,
с поредна бяла страница... прелиствам те.
Сега е тихо... тихо, Невъзможие...
Усещаш ли? Отчайващо сами сме.
е везана с клиширани нюанси.
Очите ти, очите ти - умиращи,
а в тях така несбъднати каданси
до днес пресичат моето спокойствие,
кошмар са на заспало вдъхновение...
и мира не ми дават, Невъзможие,
защо открадна моето търпение?
Кога последно плаках със сълзите си
и пишех редове без удивителни?
Защо осъмвах в твоето преддверие,
забравила за думите язвителни,
които се разбиваха на късове
в момента, щом въздъхнеш върху устните.
А аз след триумфалното безсилие
безгласно изкрещявах... като лудите.
Но днес съм аз, до болка безкомпромисна,
с поредна бяла страница... прелиствам те.
Сега е тихо... тихо, Невъзможие...
Усещаш ли? Отчайващо сами сме.
© Кремена Стоева All rights reserved.
