1 abr 2017, 23:31

Невъзможна любов

  Poesía » Otra
1.8K 2 1

В душата ми бе пусто,

като пустиня, в която цареше безводие,

сърцето ми биеше лудо,

Защо ли? Отговорът така и не беше изречен.

 

Момиче, чакай го – всеки го повтаряше.

Докога, не ме иска – винаги се отговаряше.

Имай търпение, обичай го – отново се казваше.

Безкрайна любов не съществува – инатях се.

 

И все пак, момиче, постарай се,

любовта ще те намери някой ден,

и тогава, момиче, не предавай се,

ще озари светът ти затъмнен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...