В душата ми бе пусто,
като пустиня, в която цареше безводие,
сърцето ми биеше лудо,
Защо ли? Отговорът така и не беше изречен.
Момиче, чакай го – всеки го повтаряше.
Докога, не ме иска – винаги се отговаряше.
Имай търпение, обичай го – отново се казваше.
Безкрайна любов не съществува – инатях се.
И все пак, момиче, постарай се,
любовта ще те намери някой ден,
и тогава, момиче, не предавай се,
ще озари светът ти затъмнен.
© Диана All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
