В душата ми бе пусто,

като пустиня, в която цареше безводие,

сърцето ми биеше лудо,

Защо ли? Отговорът така и не беше изречен.

Момиче, чакай го – всеки го повтаряше.

Докога, не ме иска – винаги се отговаряше.

Имай търпение, обичай го – отново се казваше.

Безкрайна любов не съществува – инатях се.

И все пак, момиче, постарай се,

любовта ще те намери някой ден,

и тогава, момиче, не предавай се,

ще озари светът ти затъмнен.