27 jul 2005, 0:11

Невъзможно

  Poesía
1.6K 0 19
Недолюбена,
заспива пак
душата ми без лик,
огради я с непристъпни
многословия.
Изпомачка я,
обърка я
с натрапчивия вид
на надиплена изрядна
безусловност.

Не боли те тя,
не спира
капилярния поток
от назубрени от мъжки опит
истини,
кръстоносещ се оказа
не пращящият ти гръб,
а безсилните ми раменни
премислия.

А бе просто:
да поставиш
на небето полюлей,
да изгониш
любопитството с завеси,
да откупиш
нежността ни
със пиринчено легло
и ограда
за роднинските намеси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Фильова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И за мен е удоволствие да чувам тракива хубави думи. Благодаря ти, Елена!
  • Как да намеря различни думи - толкова нестандартно пишеш, толкова чувствено и искренно звучат стиховете . Дано не повтарям другите съвсем, удоволствие е да се чете това, което пишеш!
  • Благодаря ти, Румен!
  • Точно казано.
  • Когато животът ни дава темите, той се грижи и за написаното, беше насъбрано преживяване, намерило точния момент да се излее. Благодаря ти!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...