Jul 27, 2005, 12:11 AM

Невъзможно

  Poetry
1.6K 0 19
Недолюбена,
заспива пак
душата ми без лик,
огради я с непристъпни
многословия.
Изпомачка я,
обърка я
с натрапчивия вид
на надиплена изрядна
безусловност.

Не боли те тя,
не спира
капилярния поток
от назубрени от мъжки опит
истини,
кръстоносещ се оказа
не пращящият ти гръб,
а безсилните ми раменни
премислия.

А бе просто:
да поставиш
на небето полюлей,
да изгониш
любопитството с завеси,
да откупиш
нежността ни
със пиринчено легло
и ограда
за роднинските намеси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими Фильова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И за мен е удоволствие да чувам тракива хубави думи. Благодаря ти, Елена!
  • Как да намеря различни думи - толкова нестандартно пишеш, толкова чувствено и искренно звучат стиховете . Дано не повтарям другите съвсем, удоволствие е да се чете това, което пишеш!
  • Благодаря ти, Румен!
  • Точно казано.
  • Когато животът ни дава темите, той се грижи и за написаното, беше насъбрано преживяване, намерило точния момент да се излее. Благодаря ти!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...