27.07.2005 г., 0:11

Невъзможно

1.6K 0 19
Недолюбена,
заспива пак
душата ми без лик,
огради я с непристъпни
многословия.
Изпомачка я,
обърка я
с натрапчивия вид
на надиплена изрядна
безусловност.

Не боли те тя,
не спира
капилярния поток
от назубрени от мъжки опит
истини,
кръстоносещ се оказа
не пращящият ти гръб,
а безсилните ми раменни
премислия.

А бе просто:
да поставиш
на небето полюлей,
да изгониш
любопитството с завеси,
да откупиш
нежността ни
със пиринчено легло
и ограда
за роднинските намеси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Фильова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И за мен е удоволствие да чувам тракива хубави думи. Благодаря ти, Елена!
  • Как да намеря различни думи - толкова нестандартно пишеш, толкова чувствено и искренно звучат стиховете . Дано не повтарям другите съвсем, удоволствие е да се чете това, което пишеш!
  • Благодаря ти, Румен!
  • Точно казано.
  • Когато животът ни дава темите, той се грижи и за написаното, беше насъбрано преживяване, намерило точния момент да се излее. Благодаря ти!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...