7 dic 2019, 11:21

Невъзможност

815 5 9

Пълзят къдриците на тъмнина,

по почерк зимнобял.

Мастилото тежи върху везна,

дъх в трепет залюлял.

 

По кожата от восъчно масло,

разлят невинно тих

е меден глас избягал от кресло,

приспал Луната в стих.

 

Как исках него да ти посветя,

въздишки страстни слял...

Но чезне сила в скъсани цветя,

угасвам изветрял.

 

Oпална нощ разкъсва светлина

с адрес на лунатик...

Как да те зърна с другата страна?

Лепило съм на плик!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Тъжен вятър вее в мен 🇧🇬

Пада бавно късен зрак...
В дланите ти бездиханна
с кожа бяла и уханна
искам да осъмна пак...
Тъжен вятър вее в мен... ...
888 5 18

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...