7.12.2019 г., 11:21 ч.

Невъзможност 

  Поезия » Любовна
568 5 10

Пълзят къдриците на тъмнина,

по почерк зимнобял.

Мастилото тежи върху везна,

дъх в трепет залюлял.

 

По кожата от восъчно масло,

разлят невинно тих

е меден глас избягал от кресло,

приспал Луната в стих.

 

Как исках него да ти посветя,

въздишки страстни слял...

Но чезне сила в скъсани цветя,

угасвам изветрял.

 

Oпална нощ разкъсва светлина

с адрес на лунатик...

Как да те зърна с другата страна?

Лепило съм на плик!

© Всички права запазени

Пада бавно късен зрак...
В дланите ти бездиханна
с кожа бяла и уханна
искам да осъмна пак...
Тъжен вятър вее в мен... ...
  596  18 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стойчо, Дани, Гавраиле, Дени, Англелче, хубави празници ви желая! Благодаря, че сте се спрели тук.
  • Много хубаво ❤️
  • Как иначе ще се запазят тайните?С лепилото за плик.
  • Много образно! Поздравления, Ина!
  • Харесва ми!
  • Светле, моят шантав коледен подарък само изглежда тъжен. Аз всъщност исках да те усмихна. Носи минорното настроение на твоя вълшебен стих, но невъзможността не винаги е лоша съдба. Прав е Генек да пита къде е писмото, но ще оставя отговора на въображението. Благодаря ви, че надникнахте в подаръка на Светлето и много мило, че коментирахте
  • Натъжихте ме, момичета...
  • 😋👍!
  • Краси... ❤
    Благодаря ти!
  • Лепило на плик...
    А писмото?
    Хареса ми.
Предложения
: ??:??