3 may 2019, 11:00

Невъзможното завръщане...

  Poesía » Civil
367 1 0

Невъзможното завръщане...

 

                       Я кажи ми облаче ле бяло

                      от де идеш, де си ми летяло

                      *************************

                      наближава в село да се върна,

                     да се върна, майка да прегърна....

                                                        Популярна песен

 

... но как ли да се върна вече в село?...

 

И кой ли там сега да ме посрещне?...

С носталгията в мен се е уплело

и чувство за решение погрешно...

 

Направен избор във обратно време,

в подреждане различно на звездите,

когато бяха всичките проблеми –

тъй бързо разрешими във мечтите....

 

И в други дни на вихрени възторзи

разискрени във чаши с „руйно” вино,

и с печеливши всичките залози

на Оня свят във старото казино...

 

И други виха ветрове тогава,

влечеше ме примамно хоризонта –

звездите от небесната жарава:

разгаряха се... И така ги помня...

 

... Но скоро проумях, че там където

изглеждаше, че сливат се Земята

със хоризонта бягащ на Небето –

е просто вход:  отвеждащ в Необята...

 

И колкото да е невероятно,

но винаги, когато съм се връщал

по-дълъг бил е пътят ми обратно,

макар да беше той един и същи...

 

... Умората ли вече натежава,

инерцията ли сама ме спира,

илѝ Планетата се разширява –

догонвайки по стъпките Всемира,*

 

но в абстинентни светове се лутах,

в объркани посоки гравитирах –

сам спомени в душата си натрупах,

които просто искам да изтрия...

 

...Днес искам да се върна при Ония –

във Времето опазени абсурдно –

и в тях сега отново да открия

пак Старият живот... Макар и трудно!...

 

Надявам се дори да е възможно

Безкрайността обратно да поеме

и да се върне онова тревожно:

подвластно на емоциите Време...

 

... но спомените, даже и прекрасни

са само в уморената ми мисъл

и в стиховете искрени и страстни,

които от носталгия съм писъл...

 

Към тях пристъпвам някога несмело,

обратна гравитация ме тегли,

но как ли да се върна вече в село,

щом Вечността и майка ми зажегли!...

 

07.02.2019.; Коста Качев                                     

*през 2011 год. Нобелова награда беше присъдена

за доказване, че Вселената се разширява ускорено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...