3.05.2019 г., 11:00

Невъзможното завръщане...

364 1 0

Невъзможното завръщане...

 

                       Я кажи ми облаче ле бяло

                      от де идеш, де си ми летяло

                      *************************

                      наближава в село да се върна,

                     да се върна, майка да прегърна....

                                                        Популярна песен

 

... но как ли да се върна вече в село?...

 

И кой ли там сега да ме посрещне?...

С носталгията в мен се е уплело

и чувство за решение погрешно...

 

Направен избор във обратно време,

в подреждане различно на звездите,

когато бяха всичките проблеми –

тъй бързо разрешими във мечтите....

 

И в други дни на вихрени възторзи

разискрени във чаши с „руйно” вино,

и с печеливши всичките залози

на Оня свят във старото казино...

 

И други виха ветрове тогава,

влечеше ме примамно хоризонта –

звездите от небесната жарава:

разгаряха се... И така ги помня...

 

... Но скоро проумях, че там където

изглеждаше, че сливат се Земята

със хоризонта бягащ на Небето –

е просто вход:  отвеждащ в Необята...

 

И колкото да е невероятно,

но винаги, когато съм се връщал

по-дълъг бил е пътят ми обратно,

макар да беше той един и същи...

 

... Умората ли вече натежава,

инерцията ли сама ме спира,

илѝ Планетата се разширява –

догонвайки по стъпките Всемира,*

 

но в абстинентни светове се лутах,

в объркани посоки гравитирах –

сам спомени в душата си натрупах,

които просто искам да изтрия...

 

...Днес искам да се върна при Ония –

във Времето опазени абсурдно –

и в тях сега отново да открия

пак Старият живот... Макар и трудно!...

 

Надявам се дори да е възможно

Безкрайността обратно да поеме

и да се върне онова тревожно:

подвластно на емоциите Време...

 

... но спомените, даже и прекрасни

са само в уморената ми мисъл

и в стиховете искрени и страстни,

които от носталгия съм писъл...

 

Към тях пристъпвам някога несмело,

обратна гравитация ме тегли,

но как ли да се върна вече в село,

щом Вечността и майка ми зажегли!...

 

07.02.2019.; Коста Качев                                     

*през 2011 год. Нобелова награда беше присъдена

за доказване, че Вселената се разширява ускорено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...