Невъзможното завръщане...
Невъзможното завръщане...
Я кажи ми облаче ле бяло
от де идеш, де си ми летяло
*************************
наближава в село да се върна,
да се върна, майка да прегърна....
Популярна песен
... но как ли да се върна вече в село?...
И кой ли там сега да ме посрещне?...
С носталгията в мен се е уплело
и чувство за решение погрешно...
Направен избор във обратно време,
в подреждане различно на звездите,
когато бяха всичките проблеми –
тъй бързо разрешими във мечтите....
И в други дни на вихрени възторзи
разискрени във чаши с „руйно” вино,
и с печеливши всичките залози
на Оня свят във старото казино...
И други виха ветрове тогава,
влечеше ме примамно хоризонта –
звездите от небесната жарава:
разгаряха се... И така ги помня...
... Но скоро проумях, че там където
изглеждаше, че сливат се Земята
със хоризонта бягащ на Небето –
е просто вход: отвеждащ в Необята...
И колкото да е невероятно,
но винаги, когато съм се връщал
по-дълъг бил е пътят ми обратно,
макар да беше той един и същи...
... Умората ли вече натежава,
инерцията ли сама ме спира,
илѝ Планетата се разширява –
догонвайки по стъпките Всемира,*
но в абстинентни светове се лутах,
в объркани посоки гравитирах –
сам спомени в душата си натрупах,
които просто искам да изтрия...
...Днес искам да се върна при Ония –
във Времето опазени абсурдно –
и в тях сега отново да открия
пак Старият живот... Макар и трудно!...
Надявам се дори да е възможно
Безкрайността обратно да поеме
и да се върне онова тревожно:
подвластно на емоциите Време...
... но спомените, даже и прекрасни
са само в уморената ми мисъл
и в стиховете искрени и страстни,
които от носталгия съм писъл...
Към тях пристъпвам някога несмело,
обратна гравитация ме тегли,
но как ли да се върна вече в село,
щом Вечността и майка ми зажегли!...
07.02.2019.; Коста Качев
*през 2011 год. Нобелова награда беше присъдена
за доказване, че Вселената се разширява ускорено.
© Коста Качев All rights reserved.
